29 mar 2012, 20:40

Има дни, когато 

  Poesía
1018 0 3

 

 

Има дни, когато от болката крещиш

и искаш лято, но не можеш да простиш!

Има дни, когато над тоя свят студен

слънце не ще изгрей от вина смутено.

Усещаш ли как вятър няма да повей,

как морето с океана не ще се слей,

как земята безмилостно ще опустей,

но огънят в сърцето ти не ще изтлей?

 

Има дни, когато мислите си чуваш

и реалност са мечтите, що бленуваш,

кога минутите замират в часове,

щастие се крие в хиляди цветове.

Пееш ли тогава със други песента

на треви, поля и на горските цветя?

Виждаш ли как денят се слива с вечността

и носиш се на крилете на младостта?

 

Има дни, когато и дъжда обичаш,

но кога завали, под дъжда не тичаш.

Има дни, кога обещания  даваш,

но време нямаш - дори не съжаляваш.

И мислиш си, че имаш цял красив живот,

че  тез дни са капчици под тоз небосвод,

но после разбираш - щастие намираш,

което губиш, докат напред се взираш.

 

Но за мен всички дни във едно се сливат,

пролет, лято, есен, зима се преливат.

Граници вселенски мислено изчезват,

луна и звезди никога не залязват.

Нощ не се прокрадва от бездна зловеща,

а спокойно чака там деня за среща.

И няма разлики, всичко е еднакво,

защото винаги има дни, когато…

© Николина Хо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!
  • Благодаря!
  • Да има такива дни,когато чувстваш,че деня е студен и слънцето по-малко грее.Но тогава ти сигурно чуваш и чувстваш как света забавен се върти,а ти като прашинка малка се носиш в това пространство на съществуване.Всичките дни са различни,различно се превръщат в годишни времена,затова ги и обичаме.Успех Николина!
Propuestas
: ??:??