Има дни, когато
Има дни, когато от болката крещиш
и искаш лято, но не можеш да простиш!
Има дни, когато над тоя свят студен
слънце не ще изгрей от вина смутено.
Усещаш ли как вятър няма да повей,
как морето с океана не ще се слей,
как земята безмилостно ще опустей,
но огънят в сърцето ти не ще изтлей?
Има дни, когато мислите си чуваш
и реалност са мечтите, що бленуваш,
кога минутите замират в часове,
щастие се крие в хиляди цветове.
Пееш ли тогава със други песента
на треви, поля и на горските цветя?
Виждаш ли как денят се слива с вечността
и носиш се на крилете на младостта?
Има дни, когато и дъжда обичаш,
но кога завали, под дъжда не тичаш.
Има дни, кога обещания даваш,
но време нямаш - дори не съжаляваш.
И мислиш си, че имаш цял красив живот,
че тез дни са капчици под тоз небосвод,
но после разбираш - щастие намираш,
което губиш, докат напред се взираш.
Но за мен всички дни във едно се сливат,
пролет, лято, есен, зима се преливат.
Граници вселенски мислено изчезват,
луна и звезди никога не залязват.
Нощ не се прокрадва от бездна зловеща,
а спокойно чака там деня за среща.
И няма разлики, всичко е еднакво,
защото винаги има дни, когато…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Хо Всички права запазени
