Има хора добри,
топли,
светли
и меки.
Мекотата им
се забива
като нож във сърцето.
Сърцето ни камък -
как боли
премълчаният упрек,
още по -
дадена незаслужена прошка.
Има хора добри
и следите им
парят очите ни.
Светлите,
меките -
те са тук.
Чакат ни -
време е
да се прибираме.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados