Има и такива дни,
самотни, като птича песен,
в които слънцето блести,
но сякаш облак сив прехлупил е небето.
Има и такива дни,
в които хора, върволица, те обсебват,
но празно е сърцето и тупти,
във ритъм, неприемащ ветровете.
Спокойствие ли е това?
Апатия! Не искам да приема есента,
онази, пъплеща в душата ми,
със мисъл: "Не на любовта!" ...