Вървеше по пътя човек...
И падаше
И ставаше
И никога не се
Предаваше...
И аз вървях по пътя
Срещу човека...
И падах
И ставах
И никога не се
предавах...
Но ето, че
Паднах...
Отново понечих да стана
А насреща ми - ръка,
Подадена...
И каза ми Човека:
Подай ръка,
Не падай,
Ставай
И никога не се
Предавай!
© Людмила Данова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Приятел е този, който знае всичко за теб, и въпреки това те обича »