27 jun 2012, 10:24

Има ли щастлива любов

  Poesía
974 0 3

Щастливата любов била илюзия -

започвала и свършвала със времето.

Оказала се вечната конфузия

и носела и кръста си, и бремето.

 

Разказват - било чудно да си влюбен,

да пееш, да гориш във огнен плен..

Не вярваш - вече си изгубен,

щом с влюбването ти си "изцелен"!

 

Че любовта била и за наивните,

скучаещите, с дремещи сърца,

докосвала тъй лесно депресивните,

мечтаещи за къщи и деца.

 

Повярвах някога, че било хубаво -

тъй учеха ни книги романтични.

Дерзай и влюбвай се стремглаво,

мечтай за случки екзотични!

 

Със времето разбираш - шегичка е било,

емоцията скоро заспива и е пуста.

Оказа се обаче поредното школо,

в което да потърсим Заратустра.

 

Дуални сме, а любовта е сляпа

и дълго искаме във нея да подремем.

А нужни са поне два-три етапа

полярността да опознаем и приемем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белисима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта никога не е само щастлива...Иначе нямаше да е любов. Май проблемът идва от това, че очакванията и представите ни за нея са твърде идеализирани..А тя си е просто ЛЮБОВ - някога тиха, друг път скандална, често красива, но и страхлива - хора сме, имаме тъмни и светли страни, иначе нямаше да сме цялостни... И любовта при хората е така.
  • Сигурно има,но за да е само щастлива трябва да е вечна.Хубаво си го написала.
  • Така е, Таня! Много говорим и пишем именно за най-абстрактните и необясними неща, необясними за човешкия ни ум...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...