Щастливата любов била илюзия -
започвала и свършвала със времето.
Оказала се вечната конфузия
и носела и кръста си, и бремето.
Разказват - било чудно да си влюбен,
да пееш, да гориш във огнен плен..
Не вярваш - вече си изгубен,
щом с влюбването ти си "изцелен"!
Че любовта била и за наивните,
скучаещите, с дремещи сърца,
докосвала тъй лесно депресивните,
мечтаещи за къщи и деца.
Повярвах някога, че било хубаво -
тъй учеха ни книги романтични.
Дерзай и влюбвай се стремглаво,
мечтай за случки екзотични!
Със времето разбираш - шегичка е било,
емоцията скоро заспива и е пуста.
Оказа се обаче поредното школо,
в което да потърсим Заратустра.
Дуални сме, а любовта е сляпа
и дълго искаме във нея да подремем.
А нужни са поне два-три етапа
полярността да опознаем и приемем!
© Белисима Всички права запазени