Душата ми стои
по плачещата върба
и плаче...
Сигурно е заради Вятъра.
Студен и силен, той
си мисли, че ме няма
и иска да мине през мене...
Обаче аз го гледам нагло,
с широко отворени очи
и знам, че ме има!
Плача.
Сигурно е заради
вятъра...
© Зорница Аламанчева Todos los derechos reservados