Петра (Петя Цонева)

Стогодишен дъжд 🇧🇬

Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...

Poesía » De amor

2019-06-03T13:00:33+03:00 3.1K 37 30

Ех... 🇧🇬

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...

Poesía » Filosófica

2018-12-15T15:52:19+02:00 3.6K 25 22

Пазете я жива 🇧🇬

> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...

Poesía » Filosófica

2018-12-29T22:33:08+02:00 3.3K 23 17

Верен в свободата 🇧🇬

Апостоле, ще помълчим пред теб.
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...

Poesía » Civil

2019-02-19T10:10:33+02:00 2.7K 17 22

Кой би казал 🇧🇬

Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас?
Мислех черното в хляба, а хляба – в сърцето изтляло. ...

Poesía » Otra

2019-02-16T16:35:24+02:00 2K 14 15

Obras seleccionadas

Стогодишен дъжд 🇧🇬

Ех... 🇧🇬

Пазете я жива 🇧🇬

Верен в свободата 🇧🇬

Кой би казал 🇧🇬