10 jul 2022, 18:15

Има много по-важни неща

  Poesía » Otra
639 0 0

„Слънцето да не захожда в разгневяването ви“   Ефесяни 4:26

 

Когато горчилка ти гърлото стяга

И сълзите в очите напират.

Когато движенията стават и бързи и резки

И времето назад да върнеш искаш.

Когато се прокрадва мисъл за мъст

И зъбите стискаш.

Когато се двоумиш и мислиш,

Че няма да простиш.

Когато сърцето ти се втвърдява

И виждаш навъсени облаци черни.

Когато душата те стяга, тежи.

Когато мълчиш – а всъщност – крещиш!

Когато не знаеш какво да направиш!

 

Тогава?  – спри!

И попитай Този, когото най-незаслужено биха,

Този, който без да бъде виновен,

Беше разпънат за наш'та вина…

Защото „ Той наистина понесе печалта ни

И със скърбите ни се натовари.

На Него дойде наказанието

Докарващо нашият мир

И с Неговите рани ние се изцелихме“ 󠅕.*

 

И Той ще помилва душата ти – болната,

И ще ти олекне.

И Той ще погали сърцето ти – свитото,

И то ще омекне.

Ще изчезне горчилката в гърлото,

ще изсъхнат сълзите в очите ти.

И няма да чувстваш гнева

на бунтовника вече,

Ни ропота на въстаника в тебе.

Спри! И прости! Има много по-важни неща.

 

По-важно е, че толкова хора

Очакват да чуят за Бога;

Че съседът до тебе не знае за Него.

Има толкова много, които самотни седят,

Има толкова мътни очи

и болни, за кратко в съзнание;

Има толкова жадни души! Не мълчи!

Просто – спри и прости! Има много по-важни неща.

 

Защото „Ако някой е в Христа,

Той е ново създание“ **

 

А В  2001 г.

..........................................................................................

*    Исая 53:4,5

**  2 Коринтяни 5:17

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Anastasia Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...