„Слънцето да не захожда в разгневяването ви“   Ефесяни 4:26

Когато горчилка ти гърлото стяга

И сълзите в очите напират.

Когато движенията стават и бързи и резки

И времето назад да върнеш искаш.

Когато се прокрадва мисъл за мъст

И зъбите стискаш.

Когато се двоумиш и мислиш,

Че няма да простиш.

Когато сърцето ти се втвърдява

И виждаш навъсени облаци черни.

Когато душата те стяга, тежи.

Когато мълчиш – а всъщност – крещиш!

Когато не знаеш какво да направиш!

Тогава?  – спри!

И попитай Този, когото най-незаслужено биха,

Този, който без да бъде виновен,

Беше разпънат за наш'та вина…

Защото „ Той наистина понесе печалта ни

И със скърбите ни се натовари.

На Него дойде наказанието

Докарващо нашият мир

И с Неговите рани ние се изцелихме“ 󠅕.*

И Той ще помилва душата ти – болната,

И ще ти олекне.

И Той ще погали сърцето ти – свитото,

И то ще омекне.

Ще изчезне горчилката в гърлото,

ще изсъхнат сълзите в очите ти.

И няма да чувстваш гнева

на бунтовника вече,

Ни ропота на въстаника в тебе.

Спри! И прости! Има много по-важни неща.

По-важно е, че толкова хора

Очакват да чуят за Бога;

Че съседът до тебе не знае за Него.

Има толкова много, които самотни седят,

Има толкова мътни очи

и болни, за кратко в съзнание;

Има толкова жадни души! Не мълчи!

Просто – спри и прости! Има много по-важни неща.

Защото „Ако някой е в Христа,

Той е ново създание“ **

А В  2001 г.

..........................................................................................

*    Исая 53:4,5

**  2 Коринтяни 5:17