Има те...

24 sept 2009, 20:23

Poesía

596 0 1

Изгреви и залези, луни и слънца.

Пролет и есен, безмълвна тъга.

Всичко преживях, за да те срещна.

Да се огледам в теб, да поема първа глътка въздух,

за да позная любовта.

Свечеряваше се, небето ставаше черно.

Земята се посипваше с разбити сърца.

Аз бях сгушена в теб и знаех,

че дори да идва краят на света,

съм благословена,

че има при кой да приютя

всяка моя невинна грешка или тъга.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.