Има те...
Изгреви и залези, луни и слънца.
Пролет и есен, безмълвна тъга.
Всичко преживях, за да те срещна.
Да се огледам в теб, да поема първа глътка въздух,
за да позная любовта.
Свечеряваше се, небето ставаше черно.
Земята се посипваше с разбити сърца.
Аз бях сгушена в теб и знаех,
че дори да идва краят на света,
съм благословена,
че има при кой да приютя
всяка моя невинна грешка или тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красинка кръстева Todos los derechos reservados
