Изгреви и залези, луни и слънца.
Пролет и есен, безмълвна тъга.
Всичко преживях, за да те срещна.
Да се огледам в теб, да поема първа глътка въздух,
за да позная любовта.
Свечеряваше се, небето ставаше черно.
Земята се посипваше с разбити сърца.
Аз бях сгушена в теб и знаех,
че дори да идва краят на света,
съм благословена,
че има при кой да приютя
всяка моя невинна грешка или тъга.
© Красинка кръстева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
