Изгреви и залези, луни и слънца.
Пролет и есен, безмълвна тъга.
Всичко преживях, за да те срещна.
Да се огледам в теб, да поема първа глътка въздух,
за да позная любовта.
Свечеряваше се, небето ставаше черно.
Земята се посипваше с разбити сърца.
Аз бях сгушена в теб и знаех,
че дори да идва краят на света,
съм благословена,
че има при кой да приютя
всяка моя невинна грешка или тъга.
© Красинка кръстева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
