Има те...
Изгреви и залези, луни и слънца.
Пролет и есен, безмълвна тъга.
Всичко преживях, за да те срещна.
Да се огледам в теб, да поема първа глътка въздух,
за да позная любовта.
Свечеряваше се, небето ставаше черно.
Земята се посипваше с разбити сърца.
Аз бях сгушена в теб и знаех,
че дори да идва краят на света,
съм благословена,
че има при кой да приютя
всяка моя невинна грешка или тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красинка кръстева Всички права запазени
