Има време разделно, има време за срещи,
този път няма край, ни мотел за нощувки.
Взел във сака съдран най-ненужните вещи,
а забравил в дома си сърдечните струни.
Само камък заоблен, само бяла горчивка -
този път се повтаря след всяка стихия,
а в обувката някаква сприхава стружка
задълбава петата и таз' икиндия.
Има време, докато се допра в хоризонта,
има време за всички съкровени молитви -
този път заприличал на бермудски триъгълник,
сякаш няма посока - само друми за скитане.
И присядам на камъка, който вчера подминах,
може днес да изляза от дяволки обсег,
може днес да забравя, че вчера проклинах -
непогледнала горе към птичия полет.
Има време разделно, има време за срещи,
този път не е мой, щом не носи утеха.
Може днес да погледна изконното слънце,
може днес да се вместя във старата дреха.
Щом небето е волност, щом небето е сила,
няма нужда да бродя, няма нужда да зъзна...
Ще облегна гърба си на познатия камък
и ще гледам нагоре - дано да възкръсна!
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »
и ще гледам нагоре - дано да възкръсна!
Дано! Успех, Гени!