20.08.2021 г., 17:48

Има време разделно, има време за срещи

1.3K 5 8

Има време разделно, има време за срещи,
този път няма край, ни мотел за нощувки.
Взел във сака съдран най-ненужните вещи, 
а забравил в дома си сърдечните струни.


Само камък заоблен, само бяла горчивка -
този път се повтаря след всяка стихия,
а в обувката някаква сприхава стружка
задълбава петата и таз' икиндия.


Има време, докато се допра в хоризонта,
има време за всички съкровени молитви - 
този път заприличал на бермудски триъгълник,
сякаш няма посока - само друми за скитане.


И присядам на камъка, който вчера подминах,
може днес да изляза от дяволки обсег,
може днес да забравя, че вчера проклинах - 
непогледнала горе към птичия полет.


Има време разделно, има време за срещи,
този път не е мой, щом не носи утеха.
Може днес да погледна изконното слънце,
може днес да се вместя във старата дреха.


Щом небето е волност, щом небето е сила,
няма нужда да бродя, няма нужда да зъзна...
Ще облегна гърба си на познатия камък
и ще гледам нагоре - дано да възкръсна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

14 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...