26 may 2012, 15:19

Имах... но вече не

833 1 0

Имах мечти, но заминаха си с теб,

имах сърце, но след теб камък в гърдите си нося.

Имах ръце, но помръзнаха без тебе,

имах очи, но изплаках ги с хиляди сълзи.

 

След теб нищо не остана,

освен погубена и молеща душа,

сърце, преборило се с мъка голяма,

и ръце, насинени от студа.

 

Опитвам се с мъката да се справя,

опитвам се да скрия скръбта,

но очите мои май издават

колко липсваш ти сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанаска Чочкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....