26.05.2012 г., 15:19

Имах... но вече не

829 1 0

Имах мечти, но заминаха си с теб,

имах сърце, но след теб камък в гърдите си нося.

Имах ръце, но помръзнаха без тебе,

имах очи, но изплаках ги с хиляди сълзи.

 

След теб нищо не остана,

освен погубена и молеща душа,

сърце, преборило се с мъка голяма,

и ръце, насинени от студа.

 

Опитвам се с мъката да се справя,

опитвам се да скрия скръбта,

но очите мои май издават

колко липсваш ти сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанаска Чочкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...