26 мая 2012 г., 15:19

Имах... но вече не

834 1 0

Имах мечти, но заминаха си с теб,

имах сърце, но след теб камък в гърдите си нося.

Имах ръце, но помръзнаха без тебе,

имах очи, но изплаках ги с хиляди сълзи.

 

След теб нищо не остана,

освен погубена и молеща душа,

сърце, преборило се с мъка голяма,

и ръце, насинени от студа.

 

Опитвам се с мъката да се справя,

опитвам се да скрия скръбта,

но очите мои май издават

колко липсваш ти сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанаска Чочкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...