Имах мечти, но заминаха си с теб,
имах сърце, но след теб камък в гърдите си нося.
Имах ръце, но помръзнаха без тебе,
имах очи, но изплаках ги с хиляди сълзи.
След теб нищо не остана,
освен погубена и молеща душа,
сърце, преборило се с мъка голяма,
и ръце, насинени от студа.
Опитвам се с мъката да се справя,
опитвам се да скрия скръбта,
но очите мои май издават
колко липсваш ти сега.
© Атанаска Чочкова Все права защищены