Имах среща
Имах среща
Минавам след толкова време
на нашето място, отново съм тук,
където ти се кълнеше в мене,
а аз ти обещавах да не съм с друг.
Наивни детски ни бяха мечтите,
банални глупости, лъжлив любовен знак,
с тези думи с теб се разделихме,
но ето днес се връщам тука пак.
Сядам на нашата дъска на кея
и чувам стъпките на твоите боси крака...
Хващаш очите ми и пак ми се смееш:
- Кажи кой е, дали ме позна?
Отново чувствам по лицето
твоите длани, докосващи ме плахо
и тупти безумно сърцето,
а после ми вадиш миди от водата.
По пясъка си пишем имената
и рисуваме безброй слънца,
целувам те плахо, почти до устата
и казвам: "Ще стигна първа до брега!"
И докато гледаме залеза унесен,
спускаш нежно по гърба ми ръка,
а после из града пеем нашата песен,
какво ни пука, нали сме деца?!
За миг от ръцете ми ти се изтръгна,
пораснах, кога ще проуменя това,
че тези дни никога няма да се върнат
и всеки има свой живот сега...
Тръгвам си, а в очите ми блесна сълза...
- Извинете, някой ли ви направи нещо?
"Няма нищо" - отминавам мъжа -
"Просто с най-хубавия ми спомен имах среща!".
29.08.2009
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados
