ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Бе тъй горещо, и слънцето печеше,
като присъда върху синята хартия,
и куче би изплезило безпомощно език.
По навик дърветата на пук стърчаха
с нацепена от скуката кора. Камшик
дамгосваше и гонеше очите към прохлада,
топяща се под сянка на липа.
Така я срещнах на дървената пейка,
между бедра отпуснала ръце,
с лице обърнато към слънчевия здрач
на заплетените клони. Едно врабче ...