ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

4.09.2006 г., 11:32 ч.

Поезия

5.0 / 6

758 0 9

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Бе тъй горещо, и слънцето печеше,
като присъда върху синята хартия,
и куче би изплезило безпомощно език.
По навик дърветата на пук стърчаха
с нацепена от скуката кора. Камшик
дамгосваше и гонеше очите към прохлада,
топяща се под сянка на липа.
Така я срещнах на дървената пейка,
между бедра отпуснала ръце,
с лице обърнато към слънчевия здрач
на заплетените клони. Едно врабче ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Пътят
Лунната соната

Понякога, когато не разбирам загадъчния припев на щурците, със спомена за тихата му диря косата си м...
Лека нощ

Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...
Потомка

Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме...

Още произведения »