4.09.2006 г., 11:32 ч.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ 

  Поезия
5.0 / 6
758 0 9
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Бе тъй горещо, и слънцето печеше,
като присъда върху синята хартия,
и куче би изплезило безпомощно език.
По навик дърветата на пук стърчаха
с нацепена от скуката кора. Камшик
дамгосваше и гонеше очите към прохлада,
топяща се под сянка на липа.
Така я срещнах на дървената пейка,
между бедра отпуснала ръце,
с лице обърнато към слънчевия здрач
на заплетените клони. Едно врабче ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Предложения
  • Понякога, когато не разбирам загадъчния припев на щурците, със спомена за тихата му диря косата си м...
  • Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...
  • Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме...

Още произведения »