12 feb 2007, 12:06

имам нужда от сбогом дарлинг 

  Poesía
640 0 3
решенията висят
в стария гардероб от години
неупотребявани, освен от молците
поредния дъжд или слънце
отмива вкуса на кафе
хипотетично към морето, а
всъщност към близката канавка
сепнато отварям очи и казвам
'о, не, тръгвам този път!'
после заспивам отново
убодена и убедена
от познатото вретено
принцеса в лунна рокля
със стъклени, бленуващи очи
сънувам в белите листа
Безокия на своето очакване
(за него съм създадена, нали)
а той казва уплашен
'най-правилния път
винаги е най-лекия'
и ме целува...
така си казваме 'сбогом'
преди да сме си казали 'здравей'
защото не от твоята целувка
имам нужда аз, дарлинг,
макар да съм родена за нея
когато се събудя и потегля
нещата ще носят други имена
сега разбираш ли защо те мразя
принц безок със стъклено сърце?
налагаше се да те има,
за да науча за молците...

© Ния Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??