имам нужда от сбогом дарлинг
решенията висят
в стария гардероб от години
неупотребявани, освен от молците
поредния дъжд или слънце
отмива вкуса на кафе
хипотетично към морето, а
всъщност към близката канавка
сепнато отварям очи и казвам
'о, не, тръгвам този път!'
после заспивам отново
убодена и убедена
от познатото вретено
принцеса в лунна рокля
със стъклени, бленуващи очи
сънувам в белите листа
Безокия на своето очакване
(за него съм създадена, нали)
а той казва уплашен
'най-правилния път
винаги е най-лекия'
и ме целува...
така си казваме 'сбогом'
преди да сме си казали 'здравей'
защото не от твоята целувка
имам нужда аз, дарлинг,
макар да съм родена за нея
когато се събудя и потегля
нещата ще носят други имена
сега разбираш ли защо те мразя
принц безок със стъклено сърце?
налагаше се да те има,
за да науча за молците...
в стария гардероб от години
неупотребявани, освен от молците
поредния дъжд или слънце
отмива вкуса на кафе
хипотетично към морето, а
всъщност към близката канавка
сепнато отварям очи и казвам
'о, не, тръгвам този път!'
после заспивам отново
убодена и убедена
от познатото вретено
принцеса в лунна рокля
със стъклени, бленуващи очи
сънувам в белите листа
Безокия на своето очакване
(за него съм създадена, нали)
а той казва уплашен
'най-правилния път
винаги е най-лекия'
и ме целува...
така си казваме 'сбогом'
преди да сме си казали 'здравей'
защото не от твоята целувка
имам нужда аз, дарлинг,
макар да съм родена за нея
когато се събудя и потегля
нещата ще носят други имена
сега разбираш ли защо те мразя
принц безок със стъклено сърце?
налагаше се да те има,
за да науча за молците...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ния Кирилова Todos los derechos reservados
