21 jun 2010, 14:56

* * * Имам още път

  Poesía
989 0 4

Изгубих се, докато тичах след теб,

пропуснах и малкото оставени знаци.

Къде съм тръгнала с този мой късмет?

Теб да гоня, а после да плача.

 

Колко лесно заместих моята увереност

в сляпа зависимост от безумни желания.

Аз, дето над всичко се смеех,

този трафик на чувства да спра не успях.

 

Преминават безумно - все едно съм кръстовище,

а регулировчик не друг е, а ти,

не послушах уроците и не спазих закона,

намерих емоции и жадувах мечти.

 

Изгасих светофарите, не примигват в червено

и мога да стигна до отсрещния край,

няма вече забрани, в мен свети зелено,

откривам сезона на душевния рай.

 

Ще си взема обратно всяка малка илюзия

имам още път неизвървян.

Без да тичам и без прелюдия,

някой ден ще се върна...

усмихната, знай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...