Jun 21, 2010, 2:56 PM

* * * Имам още път

  Poetry
985 0 4

Изгубих се, докато тичах след теб,

пропуснах и малкото оставени знаци.

Къде съм тръгнала с този мой късмет?

Теб да гоня, а после да плача.

 

Колко лесно заместих моята увереност

в сляпа зависимост от безумни желания.

Аз, дето над всичко се смеех,

този трафик на чувства да спра не успях.

 

Преминават безумно - все едно съм кръстовище,

а регулировчик не друг е, а ти,

не послушах уроците и не спазих закона,

намерих емоции и жадувах мечти.

 

Изгасих светофарите, не примигват в червено

и мога да стигна до отсрещния край,

няма вече забрани, в мен свети зелено,

откривам сезона на душевния рай.

 

Ще си взема обратно всяка малка илюзия

имам още път неизвървян.

Без да тичам и без прелюдия,

някой ден ще се върна...

усмихната, знай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...