18 oct 2009, 23:41

Имам в джоба си ресто...

  Poesía
799 0 13

                                                                                        ... as time runs through my hand...

 

 

… от късо кафе

 

в шепа – обич

набързо отпита

 

и тиха прегръдка

в безлунно море

 

(в три рози

с дъха ти

завита…)

 

и песен си имам

по струните гасне

в жълти свещи

рисува  

очи...

 

в бледи пламъци

нощем израствам...

а сутрин

в студа…

 

ме боли...

 

имам ресто…

 

от толкова

много

отдаване

 

как да върна

посятото

в мен...

 

как да спра

непрестанното

бягане

 

и да стихна

на струните

в плен…

 

искам още следи

на разсъмване

още нежност

и болка дори…

 

пазя рестото

с него ти плащам…

 

всяка нощ…

 

(а сега…

 да поспим…)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....