Имам в джоба си ресто...
... as time runs through my hand...
… от късо кафе
в шепа – обич
набързо отпита
и тиха прегръдка
в безлунно море
(в три рози
с дъха ти
завита…)
…
и песен си имам
по струните гасне
в жълти свещи
рисува
очи...
в бледи пламъци
нощем израствам...
а сутрин
в студа…
ме боли...
…
имам ресто…
от толкова
много
отдаване
как да върна
посятото
в мен...
как да спра
непрестанното
бягане
и да стихна
на струните
в плен…
…
искам още следи
на разсъмване
още нежност
и болка дори…
пазя рестото
с него ти плащам…
всяка нощ…
(а сега…
да поспим…)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Заспивай с ОБИЧ !
