18.10.2009 г., 23:41

Имам в джоба си ресто...

800 0 13

                                                                                        ... as time runs through my hand...

 

 

… от късо кафе

 

в шепа – обич

набързо отпита

 

и тиха прегръдка

в безлунно море

 

(в три рози

с дъха ти

завита…)

 

и песен си имам

по струните гасне

в жълти свещи

рисува  

очи...

 

в бледи пламъци

нощем израствам...

а сутрин

в студа…

 

ме боли...

 

имам ресто…

 

от толкова

много

отдаване

 

как да върна

посятото

в мен...

 

как да спра

непрестанното

бягане

 

и да стихна

на струните

в плен…

 

искам още следи

на разсъмване

още нежност

и болка дори…

 

пазя рестото

с него ти плащам…

 

всяка нощ…

 

(а сега…

 да поспим…)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...