Имам в джоба си ресто...
... as time runs through my hand...
… от късо кафе
в шепа – обич
набързо отпита
и тиха прегръдка
в безлунно море
(в три рози
с дъха ти
завита…)
…
и песен си имам
по струните гасне
в жълти свещи
рисува
очи...
в бледи пламъци
нощем израствам...
а сутрин
в студа…
ме боли...
…
имам ресто…
от толкова
много
отдаване
как да върна
посятото
в мен...
как да спра
непрестанното
бягане
и да стихна
на струните
в плен…
…
искам още следи
на разсъмване
още нежност
и болка дори…
пазя рестото
с него ти плащам…
всяка нощ…
(а сега…
да поспим…)
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ресто се връща с ....раздаване ..а ти това го умееш ,мила Бети ...раздаваш се и колкото повече даваш , толкова по-богата ставаш !
Заспивай с ОБИЧ ! -
Благодаря Ви!
Довереница! -
Бети!
Колко пъти го прочетох този стих и все не намирам този път думи за коментар!
Браво! -
Стихнала съм!
Пази си рестото! От сън спомени няма! -
!!!
-
Прекрасна нежност преплепетена в поезия!
Красиво! -
"(в три рози
с дъха ти
завита…)"
Нежно и красиво!
Прочетох с удоволствие! -
значи ти остана ресто след ресторанта?! - шегувам се
хареса ми парчето ти -
"Шепа обич"- залог за завръщане
по онази пътека забравена...
Стръмни мисли превърнати в сънища,
сред които будува пространството
на очаквана среща със бъдеще...
Аплодисменти!Благодаря за удоволствието.Лека нощ! -
И аз искам още! Без ресто
А сега поспи
Много харесах ! -
Не...от сън спомени няма...Поздравления...
-
Тъжно е това ресто...
Поздравления за прекрасния стих!!! -
да поспим...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
