18.10.2009 г., 23:41

Имам в джоба си ресто...

802 0 13

                                                                                        ... as time runs through my hand...

 

 

… от късо кафе

 

в шепа – обич

набързо отпита

 

и тиха прегръдка

в безлунно море

 

(в три рози

с дъха ти

завита…)

 

и песен си имам

по струните гасне

в жълти свещи

рисува  

очи...

 

в бледи пламъци

нощем израствам...

а сутрин

в студа…

 

ме боли...

 

имам ресто…

 

от толкова

много

отдаване

 

как да върна

посятото

в мен...

 

как да спра

непрестанното

бягане

 

и да стихна

на струните

в плен…

 

искам още следи

на разсъмване

още нежност

и болка дори…

 

пазя рестото

с него ти плащам…

 

всяка нощ…

 

(а сега…

 да поспим…)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...