Имаш ли болка –
оставаш сам.
След това разбираш
дали си голям.
И не всяка болка
ще победиш ти,
защото в сърцето си
имаш мечти.
Но човек не може
да покори мечта -
та това означава
край на света.
Свят без мечти е твърде суров.
Не знам за това дали съм готов
и искам аз друго – търся любов.
Затова аз с надежда
протягам ръка,
а няма я другата –
поне засега.
Но защо ли пиша всичко това?
Та вече не съм "бъдеще",
а само "минало"
или "сега".
От всичко това много боли!...
А Животът, все пак,
върви ли,
върви...
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
и това което забелзвам е че имаш какво да кажеш но не намираш правилния път.....прекалено си многословен, прекалено объркан...сякаш мислитите препускат една след друга и не можеш да ги укротиш, бързаш да ги хванеш и като че ли не обмисляш-малко стоят като не на място..
Ошлайфай се....поработи повече - имаш какво да дадеш на света..само не трябва да се отказваш...