Имаше време, когато нямаше какво да се каже...
Имаше време, когато времето беше... просто време...
Имаше време, но един от двама ни го изпусна,
в суматохата някой го бутна...
Пясъчният часовник падна и се спука...
Отнесени от вятъра песъчинки... изгубени...
някои красиви... някои не така прекрасни...
едни пълни с тъга и съжаление... други от смешни
по-смешни... (но всичките са си мои)
Изминалите времена, изтеклите моменти са вечни...
са ни най-ценни... защото... не подлежат на промени....
и видях... как миналото се отрази...
върху повърхността на бъдещето...
© Ани Todos los derechos reservados