1 may 2006, 19:16

Именуван сонет

  Poesía
812 0 4

Защо сонетът няма име?
Нима не е достоен стих,
а с цифри поетът окрасява
на рожбата си своя лик.

Нима, когато буквата последна
завърша с точката сега,
не създавам аз вълшебство
и думите си не ценя?

Някои пишем за любови,
мъки , трудности, беди,
но сонетът име няма
и незавършено стои.

Затова те "Мисъл" аз кръщавам
и с име, истински живот ти давам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 5,защото не мога да отговоря,6,защото зададе въпроса.
  • О, не не не. Не е хубаво, губи се ритъм и стил, не е достатъчно дълбоко и прилича на онова емблематичното от първата ти стихосбирка сиреч "Чуйте ме...". А иначе - без име някои произведения имат по-голяма тежест. Както и да е, в светлината на новите ти произведения ти прощавам
  • Дими, все си мисля ,че има макар и единици, скътани някъде в съзнанието на поетите и някога ще се появят
  • Хубав въпрос задаваш, Роксана, и аз не мога да му отговоря, но по-лошото е може би, че вече май и сонети няма!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...