Стъклото на прозореца
с дъха си замъглявам,
и усмихвайки се-
името ти там изписвам-
после идваш със слънцето
и с лъчите
и от срам го изтривам
но ти отново го очертаваш
в сърцето, докато ме целуваш...
© Теодор Тедсън Todos los derechos reservados