11 sept 2005, 0:34

Името ти вечна е жена(JoannaVas&Cefules)

  Poesía
1K 0 3
Пеят славейте, пеят...
Тлее въздуха, очите греят.
Смеят се реките, а далечен тътен
сякаш водопад излива се в гръдта ми.
Щом те срещна, всичко е различно.
Всичко в този свят превръща се в момиче,
всичко в този миг обичам,
всичко оживява се, танцува и лудува,
в този миг сякаш, че сънувам
ала истински във него същестувам...

Съществувам, като малко бяло цвете
разпукнало листенцата едва,
свело поглед върху рамото ти вечер.
Чрез тебе вдишвам и чрез теб горя
край топлата камина на живота,
А в тичинковия прашец на дните
напъпилата пролет е с душа.
Притварят се очите ми от обич.
стаила дъх теб съм, а пък мига
е пламнал до насита...

Превръщам се в приливна вълна
и те изричам гръмко,

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...