Sep 11, 2005, 12:34 AM

Името ти вечна е жена(JoannaVas&Cefules)

  Poetry
1K 0 3
Пеят славейте, пеят...
Тлее въздуха, очите греят.
Смеят се реките, а далечен тътен
сякаш водопад излива се в гръдта ми.
Щом те срещна, всичко е различно.
Всичко в този свят превръща се в момиче,
всичко в този миг обичам,
всичко оживява се, танцува и лудува,
в този миг сякаш, че сънувам
ала истински във него същестувам...

Съществувам, като малко бяло цвете
разпукнало листенцата едва,
свело поглед върху рамото ти вечер.
Чрез тебе вдишвам и чрез теб горя
край топлата камина на живота,
А в тичинковия прашец на дните
напъпилата пролет е с душа.
Притварят се очите ми от обич.
стаила дъх теб съм, а пък мига
е пламнал до насита...

Превръщам се в приливна вълна
и те изричам гръмко,

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...