"Колко мъдро, колко подло
в паметта си всеки вкамени*"
и забрави място родно,
и щастливи дни.
Бяха робства и неволи,
твоите чада,
и без майка да помоли,
пазеха рода.
Ала минаха отдавна,
времената на герои,
вече нямат кръвта славна,
синовете чужди, свои. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse