vasisid (Василена Костова)
87 298
3 may 2007, 10:46

ИМПРЕСИЯ 

  Poesía
642 0 4

Животът ни през пръстите

изтича като пясък.

Ще дойде ден и всичко ще

отмине като сън.

Ще вярваме, ще падаме

и ще вървиме,

а може би като звезди на път

ще изгорим.

Смъртта е само стон,

а после тиха вечност.

Над гроба ни едва ли

ще изгрей звезда...

Светът понася всичко туй

безропотно,безмълвно.

И изгрев, и падение, и смъртта.

Не са ни нужни гробници

и пантеони,

а дъб един над гроба ни

да израсте...

И в свойта смърт да бъдем

короновани,

с короната на дъб,

че само той с величие

расте!

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??