vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
3 may 2007, 10:46

ИМПРЕСИЯ

  Poesía
869 0 4

Животът ни през пръстите

изтича като пясък.

Ще дойде ден и всичко ще

отмине като сън.

Ще вярваме, ще падаме

и ще вървиме,

а може би като звезди на път

ще изгорим.

Смъртта е само стон,

а после тиха вечност.

Над гроба ни едва ли

ще изгрей звезда...

Светът понася всичко туй

безропотно,безмълвно.

И изгрев, и падение, и смъртта.

Не са ни нужни гробници

и пантеони,

а дъб един над гроба ни

да израсте...

И в свойта смърт да бъдем

короновани,

с короната на дъб,

че само той с величие

расте!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0