ИМПРЕСИЯ
Животът ни през пръстите
изтича като пясък.
Ще дойде ден и всичко ще
отмине като сън.
Ще вярваме, ще падаме
и ще вървиме,
а може би като звезди на път
ще изгорим.
Смъртта е само стон,
а после тиха вечност.
Над гроба ни едва ли
ще изгрей звезда...
Светът понася всичко туй
безропотно,безмълвно.
И изгрев, и падение, и смъртта.
Не са ни нужни гробници
и пантеони,
а дъб един над гроба ни
да израсте...
И в свойта смърт да бъдем
короновани,
с короната на дъб,
че само той с величие
расте!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
