Тръгват тъжни гларуси
след нас на ята...
Вятър с голи тръни флиртува.
Аз съм тук - ей така, на шега,
или просто така ми се струва...
Златно-есенна шума рисува тъга
с тъмни нотки небесна коприна.
Късен залез попива брега...
Тази нощ любовта си замина!
И стоя аз на кея,
където дъжда
с мъдри капки вода ме залива
и от морската пяна
на разбита вълна
аз приемам света по-красиво...
© Станислава Дайлянова Todos los derechos reservados
картината направо си я представих!