2.05.2010 г., 15:23

Импресия

903 0 5

Тръгват тъжни гларуси

след нас на ята...

Вятър с голи тръни флиртува.

Аз съм тук - ей така, на шега,

или просто така ми се струва...

Златно-есенна шума рисува  тъга

с тъмни нотки небесна коприна.

Късен залез попива брега...

Тази нощ любовта си замина!

И стоя аз на кея,

където дъжда

с мъдри капки вода ме залива

и от морската пяна

на разбита вълна

аз приемам света по-красиво...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Дайлянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...