8 may 2012, 9:58

Импресия

677 0 2

Импресия

 

Две очи, впити в тъмнината,

топли, влажни, тревожни очи...

Като очите на дете,

страдащо за счупената кукла;

като очите на момче,

звезда открило в есенно небе;

като очите на момиче,

слънцето посрещнало на ранина.

 

А тези тук,

тези питащи и търсещи очи

и болката във тях...

 

Дъждът се стича по прозореца.

Капки дъжд,

топли като сълзи,

като сълзите в моите очи...

Замрежени от чакане,

уморени от тъга.

Молят те,

една единствена целувка

и после в миг –

да се превърнат в светлина...

 

Как искам така да изгоря

в една целувка,

обгърнала ме цяла,

и с очи, озарени от мечта...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Петракиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива импресия!
  • А толкова много твърдят, че любовта е проосто чувство... А копнежът ни прави толкова живи, устремени да открием съживена надеждата в следващия ден. Хареса ми, сред думите ти има много красота.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....