ИМ-ПУЛС 

Аз съм мъничка, толкова мъничка,
че почти ще изчезна безследно.
И невидима. Само в просъница
се явявам за малко и чезна.
Недокосната. Нямам си минало.
Даже утре си нямам, но днес пък
„Самота“ ще е равно на „Истина“.
И от нея си вземам. Усмивка.
Тя е толкова, толкова истинска.
И възвишена, много над всичко.
И е търсена... толкова търсена,
че дори да е тук, пак ти липсва.
Аз я имам. И лягам в леглото си,
но таванът ме гледа сърдито.
А навън ми е някак затворено,
тук поне съм от другите скрита...