Dec 29, 2012, 11:40 AM

Импулс 

  Poetry
600 0 0
ИМ-ПУЛС
Аз съм мъничка, толкова мъничка,
че почти ще изчезна безследно.
И невидима. Само в просъница
се явявам за малко и чезна.
Недокосната. Нямам си минало.
Даже утре си нямам, но днес пък
„Самота“ ще е равно на „Истина“.
И от нея си вземам. Усмивка.
Тя е толкова, толкова истинска.
И възвишена, много над всичко.
И е търсена... толкова търсена, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Уморена All rights reserved.

Random works
: ??:??