29 oct 2017, 1:22

Импулс

837 2 13

Живота
               се свлече
                                 и рече:
                ,,Келѐши!
Продукти
                  на новото време!‘‘.
Държащи
                  в ръцете си
       двете
изгнили
               от чувства
  отровни
проблеми.
Желаех да видя
                            очите,
                                         в
                                             които
                                    чете
                              се
                 магия
една.
Мечтаех
                да бъда
                               опора
                                           във
                               дните
                         на
            своята
нежна
жена.
А листи
               и смисли
                                в мастилото
                  плачат.
Сърцето крещи
                            за ръка.
Копнежите чакат,
                               и пеят,
                и скачат
сега –
            на
                  върха
                             на звезда.
Когато
             деня
                       е
                           изгубена
               кауза.
А хората
                 в плен
са на яд.
Когато нощта
                          е напукана
пауза,
и блясък
                 в изгнилия свят.
Тогава ще дойда
във
        твоята
                     стая.
Готов
            да
                  разрежа
                                  звезда.
Защо ли?

                 Не зная.
Но силно желая.
Да бъда импулс във нощта…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...