Импулс
Живота
се свлече
и рече:
,,Келѐши!
Продукти
на новото време!‘‘.
Държащи
в ръцете си
двете
изгнили
от чувства
отровни
проблеми.
Желаех да видя
очите,
в
които
чете
се
магия
една.
Мечтаех
да бъда
опора
във
дните
на
своята
нежна
жена.
А листи
и смисли
в мастилото
плачат.
Сърцето крещи
за ръка.
Копнежите чакат,
и пеят,
и скачат
сега –
на
върха
на звезда.
Когато
деня
е
изгубена
кауза.
А хората
в плен
са на яд.
Когато нощта
е напукана
пауза,
и блясък
в изгнилия свят.
Тогава ще дойда
във
твоята
стая.
Готов
да
разрежа
звезда.
Защо ли?
Не зная.
Но силно желая.
Да бъда импулс във нощта…
© Димитър Драганов All rights reserved.
Ще Бъда. 
