Импулс
Живота
се свлече
и рече:
,,Келѐши!
Продукти
на новото време!‘‘.
Държащи
в ръцете си
двете
изгнили
от чувства
отровни
проблеми.
Желаех да видя
очите,
в
които
чете
се
магия
една.
Мечтаех
да бъда
опора
във
дните
на
своята
нежна
жена.
А листи
и смисли
в мастилото
плачат.
Сърцето крещи
за ръка.
Копнежите чакат,
и пеят,
и скачат
сега –
на
върха
на звезда.
Когато
деня
е
изгубена
кауза.
А хората
в плен
са на яд.
Когато нощта
е напукана
пауза,
и блясък
в изгнилия свят.
Тогава ще дойда
във
твоята
стая.
Готов
да
разрежа
звезда.
Защо ли?
Не зная.
Но силно желая.
Да бъда импулс във нощта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Ще Бъда. 
