Импулсивно

15 abr 2010, 22:03

Poesía

670 0 3

Падна споменът. Бавни стрелки
се задвижиха сякаш отново.
Помних дълго задъхани дни -
уморени, фатално сурови.
Явно споменът се умори,
покори се на свойта умора
и повярвах, че мойте мечти -
не са виновни.
Само аз съм причина за теб
и за себе си, и за света ми,
само аз съм начало на днес
и финал - щом потъна в съня ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Импулсивно

Искате да прочетете повече?

Propuestas