Импулсивно
Падна споменът. Бавни стрелки
се задвижиха сякаш отново.
Помних дълго задъхани дни -
уморени, фатално сурови.
Явно споменът се умори,
покори се на свойта умора
и повярвах, че мойте мечти -
не са виновни.
Само аз съм причина за теб
и за себе си, и за света ми,
само аз съм начало на днес
и финал - щом потъна в съня ми.
Само вие сте моят живот
и без вас той е чужд и измислен,
но понякога спирам и хоп -
всеки звук е виновно излишен.
И така - между слънце и мрак -
между болка и радост живея,
всеки миг е начало и знак -
че съм смела.
И в страха си съм смела дори,
затова, че страха не отричам,
той е белег, че имам сълзи -
тоест обичам.
Галих спомена. Нека боли.
Ще ми мине и после всичко
ще си бъде както преди -
съвсем различно.
2000г.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
