Импулсивно

Apr 15, 2010, 10:03 PM

Poetry

669 0 3

Падна споменът. Бавни стрелки
се задвижиха сякаш отново.
Помних дълго задъхани дни -
уморени, фатално сурови.
Явно споменът се умори,
покори се на свойта умора
и повярвах, че мойте мечти -
не са виновни.
Само аз съм причина за теб
и за себе си, и за света ми,
само аз съм начало на днес
и финал - щом потъна в съня ми. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Импулсивно

Want to read more?

Random works