niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
15 апр. 2010 г., 22:03

Импулсивно 

  Поэзия
607 0 3

Падна споменът. Бавни стрелки

се задвижиха сякаш отново.

Помних дълго задъхани дни -

уморени, фатално сурови.

 

Явно споменът се умори,

покори се на свойта умора

и повярвах, че мойте мечти -

не са виновни.

 

Само аз съм причина за теб

и за себе си, и за света ми,

само аз съм начало на днес

и финал - щом потъна в съня ми.

 

Само вие сте моят живот

и без вас той е чужд и измислен,

но понякога спирам и хоп -

всеки звук е виновно излишен.

 

И  така - между слънце и мрак -

между болка и радост живея,

всеки миг е начало и знак -

че съм смела.

 

И в страха си съм смела дори,

затова, че страха не отричам,

той е белег, че имам сълзи -

тоест обичам.

 

Галих спомена. Нека боли.

Ще ми мине и после всичко

ще си бъде както преди -

съвсем различно.

2000г.

© Евгения Калъчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??