31 oct 2008, 7:15

IN MEMORIAN

Poesía » De amor

907 0 1

                                                        IN MEMORIAN

                                   Тази вечер ще залостя вратата.
                                   Ще остана самичка със себе си.
                                   Във жарта ще догарят дървата,
                                   а аз ще мисля за тебе...

                                   Ще останат отвън неуспехите
                                   и големи, и малки неволи...
                                   И изкъпана, и пречистена
                                   пред олтара на белия лист ще се моля...

                                   Знам - така музата не ще ме споходи!
                                   Спокойна и тягостна - аз не ще я
                                   привличам...
                                   Но какво съм виновна,
                                   че и след смъртта те обичам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ruba (Руми Бакърджиева)

Стихът ме грабна още с първия си ред. Да останеш сама със себе си и спомена за обичания човек. Много, много силно и истниско. Но в третия куплет нещо се обърках... Спокойна и тягостна можеш ли да бъдеш едновременно и то в такъв момент, когато потъваш в спомени и молитви? Помисли върху третата част и ще би станало невероятно силно стихотворение.

2008-10-31T16:36:56+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0