dezmond (Дияна Иванова)
28 10
Oct 31, 2008, 7:15 AM

IN MEMORIAN 

  Poetry » Love
588 0 1
                                                        IN MEMORIAN

                                   Тази вечер ще залостя вратата.
                                   Ще остана самичка със себе си.
                                   Във жарта  ще догарят дървата,
                                   а аз ще мисля за тебе...

                                   Ще останат отвън неуспехите
                                   и големи, и малки неволи...
                                   И изкъпана, и пречистена
                                   пред олтара на белия лист ще се моля...

                                   Знам - така музата не ще ме споходи!
                                   Спокойна и тягостна - аз не ще я
                                   привличам...
                                   Но какво съм виновна,
                                   че и след смъртта те обичам!!!

© Дияна Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стихът ме грабна още с първия си ред. Да останеш сама със себе си и спомена за обичания човек. Много, много силно и истниско. Но в третия куплет нещо се обърках... Спокойна и тягостна можеш ли да бъдеш едновременно и то в такъв момент, когато потъваш в спомени и молитви? Помисли върху третата част и ще би станало невероятно силно стихотворение.
Random works
: ??:??