Oct 31, 2008, 7:15 AM

IN MEMORIAN

Poetry » Love

908 0 1

                                                        IN MEMORIAN

                                   Тази вечер ще залостя вратата.
                                   Ще остана самичка със себе си.
                                   Във жарта ще догарят дървата,
                                   а аз ще мисля за тебе...

                                   Ще останат отвън неуспехите
                                   и големи, и малки неволи...
                                   И изкъпана, и пречистена
                                   пред олтара на белия лист ще се моля...

                                   Знам - така музата не ще ме споходи!
                                   Спокойна и тягостна - аз не ще я
                                   привличам...
                                   Но какво съм виновна,
                                   че и след смъртта те обичам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruba (Руми Бакърджиева)

Стихът ме грабна още с първия си ред. Да останеш сама със себе си и спомена за обичания човек. Много, много силно и истниско. Но в третия куплет нещо се обърках... Спокойна и тягостна можеш ли да бъдеш едновременно и то в такъв момент, когато потъваш в спомени и молитви? Помисли върху третата част и ще би станало невероятно силно стихотворение.

2008-10-31T16:36:56+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0